История на село Байлово

Село Байлово, родното място на класика на българската литература Елин Пелин, се намира на изток от общинския център Горна Малина и на 43 км източно от София.Разположено е в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора. Писателят пише: "Моето родно село е разположено право срещу слънцето в едно красиво място, там, където Средна гора се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток…"

Байлово съществува от ХІІ в., като първоначално е било заселено малко по на юг, на 500-600 м. западно от днешното село, в речната долинка около параклиса "Св. Троица". Височинката, за която се предполага, че е била център на селото носи названието Манастирят и според стари предания тук се е намирал манастирът "Св. Георги". То просъществувало до 1792 г., до въстанието срещу турците, ръководено от българите мохамедани Мехмед Синаб и Дертли Мехмед.

За проучване историята на с. Байлово най-големи заслуги има докторът на археологическите науки, братовият син на Елин Пелин – Иван Велков. Според дългогодишните изследвания на Иван Велков, т. нар. от байловчани местност Блатото на Андрешко е била осеяна с множество малки могилки — признак за голям некропол. Намерените в тях глинени съдове, бронзови и железни предмети потвърждават, че некрополът може да се отнесе към началото, на IV в. пр. н. е., към т. нар. "втора желязна епоха".

На 3 км. от Байлово в източна посока се намира м. "Кленов дол", където често са намирани фрагменти от глинени съдове и монети от по-късно римско време, което потвърждава съществуването на това място на старо селище.

Сведения за с. Байлово от по-ново време дава ферманът на султан Ахмед хан III от 1721 г. В списъците на селата, натоварени с дервенджийска длъжност, се чете и името на Байлово, което трябвало да дава дервенджии за дружината на булюк башията Недялко от София.

Днешното село Байлово се е заселило на сегашното си място около 1815 г. Неговото начало поставя прадядото на Елин Пелин – Кара Станьо Иванов от Болчовската махала на с. Поибрене, Панагюрско. Отначало той дохождал по тези места, за да крие овцете си от турците беглекчии. Най-напред основал поселище в м. Кленов дол, а след това се преместил на сегашното място, защото било по-топло и скрито и имало хубави пасища и вода в изобилие. Тук има и голям буен извор, даващ началото на Байловската река, в долния край на която имало четири воденици.

Жителите с постоянен адрес са 240, а с настоящ – 411 (по данни на ГРАО към 02.02.2023 г.). Живеещите в селото без адресна регистрация са над 140 човека.

В Байлово се развива предимно растениевъдството, а животновъдството е западнало. Байлово е зелено, чисто и спретнато село. Природните му дадености го правят привлекателно място за отдих и туризъм.