История на село Байлово
Село Байлово, родното място на класика на българската литература Елин Пелин, се намира на изток от общинския център Горна Малина и на 43 км източно от София.Разположено е в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора. Писателят пише: "Моето родно село е разположено право срещу слънцето в едно красиво място, там, където Средна гора се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток…"
Байлово съществува от ХІІ в., като първоначално е било заселено малко по на юг, на 500-600 м. западно от днешното село, в речната долинка около параклиса "Св. Троица". Височинката, за която се предполага, че е била център на селото носи названието Манастирят и според стари предания тук се е намирал манастирът "Св. Георги". То просъществувало до 1792 г., до въстанието срещу турците, ръководено от българите мохамедани Мехмед Синаб и Дертли Мехмед.
За проучване историята на с. Байлово най-големи заслуги има докторът на археологическите науки, братовият син на Елин Пелин – Иван Велков. Според дългогодишните изследвания на Иван Велков, т. нар. от байловчани местност Блатото на Андрешко е била осеяна с множество малки могилки — признак за голям некропол. Намерените в тях глинени съдове, бронзови и железни предмети потвърждават, че некрополът може да се отнесе към началото, на IV в. пр. н. е., към т. нар. "втора желязна епоха".
Исторически моменти
1877 г.
На 18 юли 1877 г. в село Байлово се ражда Димитър Иванов Стоянов, по-късно известен под псевдонима Елин Пелин. Това събитие поставя селото на литературната карта на България.
Средновековие
През Средновековието селото е било част от важните търговски пътища, свързващи София с южните части на Българското царство. Археологическите находки свидетелстват за богата търговска дейност.
Османски период
По време на османското владичество селото запазва своята българска идентичност. Местното население се занимава предимно със земеделие и животновъдство.
XX век
След Освобождението селото продължава да се развива като земеделски център. Строят се нови сгради, развива се образованието и културата. Родната къща на Елин Пелин се превръща в литературен музей.
На 3 км. от Байлово в източна посока се намира м. "Кленов дол", където често са намирани фрагменти от глинени съдове и монети от по-късно римско време, което потвърждава съществуването на това място на старо селище.
Сведения за с. Байлово от по-ново време дава ферманът на султан Ахмед хан III от 1721 г. В списъците на селата, натоварени с дервенджийска длъжност, се чете и името на Байлово, което трябвало да дава дервенджии за дружината на булюк башията Недялко от София.
Днешното село Байлово се е заселило на сегашното си място около 1815 г. Неговото начало поставя прадядото на Елин Пелин – Кара Станьо Иванов от Болчовската махала на с. Поибрене, Панагюрско. Отначало той дохождал по тези места, за да крие овцете си от турците беглекчии. Най-напред основал поселище в м. Кленов дол, а след това се преместил на сегашното място, защото било по-топло и скрито и имало хубави пасища и вода в изобилие. Тук има и голям буен извор, даващ началото на Байловската река, в долния край на която имало четири воденици.
Жителите с постоянен адрес са 240, а с настоящ – 411 (по данни на ГРАО към 02.02.2023 г.). Живеещите в селото без адресна регистрация са над 140 човека.
В Байлово се развива предимно растениевъдството, а животновъдството е западнало. Байлово е зелено, чисто и спретнато село. Природните му дадености го правят привлекателно място за отдих и туризъм.
Културно наследство
Архитектура
Селото съхранява характерната за региона архитектура от XIX век. Традиционните къщи с каменни основи и дървени етажи.
Традиции
Байлово е запазило много от старинните български традиции и обичаи. Празниците се честват по традиционния начин, а фолклорът се предава от поколение на поколение.