Храм "Св. Св. Кирил и Методий"

Построена е от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско през 1884 година. Дяланите камъни, поставени около вратите и прозорците и на ъглите на сградата, са докарвани от с. Саранци, отстоящо на повече от 10 км. Църквата е еднокорабна с олтар, общо помещение, а в западната й част е издигнат женски балкон.

Таванът й е изографисан от Димитър Петров Божанчев, роден на 16 февруари 1897 г. в с.Саранци, Софийска област. Завършва полувисше образование в педагогическия институт в гр.Шумен, след което учителства в селата Негушево, Осоица и Саранци. Преподавал главно рисуване и пеене, съставял и ръководел тригласни хорове, събирал народни песни. Голяма част от работното си време рисувал. Имал и хоби – поправял часовници. Димитър Божанчев умира в родното си село през 1964 г.

Иконите с малки размери са дело на прочутия за времето си зограф Йото (Иван) Неделкьов Йончов от с. Макоцево, наричан накратко Йото Иконописеца. Над иконите той работел дълго и съсредоточено, а когато били напълно завършени, лично ги отнасял в Байлово.

Йото Иконописеца е роден през 1840 г. От малък проявявал голяма дарба и влечение към рисуването. През 1861 г. се срещнал с прочутия мирковски зограф Давид Георгиев, изучил при него тайните на това изкуство и за няколко години напреднал тъй, че задминал своя учител. Йото Иконописеца бил не само много даровит, но и твърде работоспособен художник. Той изографисал стенописите и иконите в църквите в Желява, Байлово, Саранци, Долно Камарци, Априлово, манастира "Св.Илия" край с.Белопопци, Лесново, Григорево, Яна, в някои пирдопски села, в църквата в гр. Пирдоп и другаде. Занимавал се е и с резбарство, изрязал е дверите в църквите в селата Макоцево, Байлово и Осоица.

При Йото Иконописеца е имал желание да се учи и Елин Пелин, който бил негов роднина. Ето какво си спомня писателят: "Като малък с особена страст обичах да рисувам. Рисунките и картинките, които намирах по разните книжки, рисувах и прекопирвах с особена страст. Всички разправяха, че ще стана художник. Заговори се да ме пратят при един мой далечен роднина, който по това време се бе прочул като голям зограф иконописец по църквите. Наричаха го Йото Зографина. Родителите ми искаха да ме оставят при него да работя. Но, разбира се, от мене не можа да стане зограф..."

Йото Иконописеца умира в с.Макоцево през 1908 г. Църквата е оградена с каменен зид, камбаната й има мелодичен глас и е отлята на място от събраните от населението медни съдове, сребърни гривни и други накити. В нея се пази съкровищник на селото, който представлява зографисана дървена кутия с надпис: "Общий сокровищник, в който всекой според достойнството си да даде колкото обича за поддържане разноските за черква или за училище в селото ни с произволението и иждивенето на г. Стамен Божичков, и принадлежи на село Байлово. 1873, януари 4-ий ден. р. Й о. Н."

Църквата е обявена за паметник на културата. Протойерей Серафим Янев духовно обгрижва селската енория, а Радостин и Цветанка Маламови се грижат и я поддържат. В къщичката намираща се в двора живееше Дядо Добри. С дадените средства от него е направен ремонт на църквата.